Резултатите се променят с всеки следващ месец според суровите данни от ДНК проби, които изпращате за анализ и статистика. Предишни отчети: Март 2024, Февруари 2025, Януари 2025, Декември 2024, Ноември 2024
За начало: Беше отстранен досадният проблем, заради който някои изображения в личните доклади не се показваха при четене на мобилен телефон. Сега би трябвало всичко да е наред.
Карта на вашия принос по области
Най-много проби през последния месец (април) получихме от следните области на страната:
- Пловдив – абсолютен рекордьор с близо 25% от всички качени файлове за април.
- София се завръща в челната тройка, след като миналия месец беше чак на четвърто място по принос.
- Варна – морската столица за шести пореден месец стабилно се отчита за класацията.
- Хасково – една област, която първоначално имаше съвсем скромен принос, напоследък впечатлява с активно участие.
- Велико Търново и Русе си поделят петото място.
Почетно споменаване този месец заслужават областите Враца, Шумен и Стара Загора. Традиционно Перник остава бяло петно на картата ни. Примиряваме се пред този бойкот и признаваме тази мистична област за зона на генетичния мрак.
Приносът по етноси
Този раздел на месечната статистика предстои да отпадне. Съотношението между приноса на българите и другите етноси вече е толкова значително, че сравнението им е лишено не само от състезателен дух и драма, но (привидно!) и от смисъл. Истината обаче е, че именно участието на някои етнически малцинства е изключително полезно.
Самата инициатива „Българската ДНК“ – BgDNK.info – възникна като идея заради приноса от ДНК файлове, изпратени ни от три арумънски влашки „клана“. Оказа се, че макар и с романски език, те са генетично неразделна част от балканското местно население.
- Някои арумънски власи генетично се припокриват със солунските и тесалийските гърци, а други – с албанци
- Единствена „екзотика“: R-L2 – Y-хаплогрупа, вероятно римски келтски остатък, от който е и романският език
- След 2000 г. ендогамия тази етническа група се е запазила сравнително непроменена през вековете, а това я прави особено интересна за сравнения
- Защо децата от смесени бракове между арумънски власи и румънски власи излизат генетично… като типични българи?
- Ако арумънските власи, гърците, албанците и българите са съседни не само географски, но и генетично, и то от хилядолетия, какво означава това?
Подробности и отговори на въпросите в тази почти юбилейна статия, която бяхме обещали в края на статистиката за миналия месец:
Кои ДНК компании предпочита нашата нация
- 68% – MyHeritage
- 14% – FamilyTreeDNA
- 8% – Ancestry
- 6% – 23andMe
- 2% – LivingDNA
- 2% – Други
Принос по пол
През изминалия месец приносът на мъжете с ДНК файлове беше 53%, а този на жените – 47%.
Любопитно: За цялата половин година от старта на сайта няма нито един случай на разминаване между генетичните данни и самоопределението на пола, посочено в кратката анкета при изпращане на суровите данни.
Съотношение на Y хаплогрупите сред мъжете
Вижте и тази статия на Илиан Йорданов и Грета Димитрова по случай половингодишния ни юбилей: „Генетичната наследственост в българските земи от неолита до наши дни“
Ако сте от мъжки пол и не знаете Y хаплогрупата си, понеже сте правили ДНК теста си в MyHeritage или друга компания, която не я осигурява, може да ни изпратите суровите данни от направения тест и ние ще я намерим напълно безплатно за вас. По този начин ще участвате автоматично и в месечната статистика, независимо към кой етнос се причислявате.
Предците на етническите българи
Верни ли са твърденията, според които българите били толкова смесен народ, че не можело да се установи тяхното потекло? – Абсолютно не. Имаме всички основания да го потвърдим и този месец. Българите имат същите компоненти в етногенезиса си, каквито имат останалите балканци. Те са напълно същите и за всички европейци, само че процентите варират между народите.
Трите компонента са: ЛОВЦИ-СЪБИРАЧИ от мезолита (преди над 10,000 г.), ЗЕМЕДЕЛЦИ от новокаменната епоха (неолит) и СТЕПНИ от бронза, за които се смята, че са донесли индо-европейските езици. Българите, както всички балканци и южноевропейците като цяло, имат най-много от компонента на ранно-европейските земеделци, колонизирали Европа (8000-4000 г. пр. Хр.) след края на последния ледников период.
Усреднени и закръглени проценти на трите основни компонента сред етническите българи на базата на вашия НАТРУПАН принос през месеците досега:
Най-често срещан допълнителен компонент при отделни индивиди през изминалия месец:
Всеки, който даде принос за нашата инициатива, ще получи на имейл гарантирано моделиране с индивидуалните проценти на компонентите в своето потекло и РСА графика с G25 координати дори в случаите, когато няма да имаме възможност да му изготвим подробен личен доклад.
НОВО ОТ МАРТ 2025
В знак на благодарност за допълнителни заслуги в подкрепа на нашата инициатива – за дарителите изчислявавме компоненти Сапиенси, Неандерталци, Денисови хора, като средните стойности за българското население са напълно в синхрон със средните стойности за всички други европейци:
- Съвременен човек (Homo sapiens): 97.8%
- Неандерталци (Homo sapiens neanderthalensis): 1.8%
- Денисов човек (Homo sapiens denisova): 0.4%
Неандерталците и денисовците не са отделни „видове“ от съвременния човек в класическия смисъл, а по-скоро древни човешки раси, които са се развивали паралелно и в продължение на хиляди години са съжителствали и смесвали с него. Генетичните разлики между тях и нас всъщност могат да бъдат по-малки от разликите между някои съвременни човешки раси, което категорично означава, че те не са били напълно отделени от нашия вид. Доказателство за това е фактът, че неандерталците, денисовците и съвременните хора са можели да имат съвместно потомство, а представителите на различни видове не могат успешно да се размножават помежду си.
В резултат на тези кръстоски днес всички несубсахарски хора (вкл. европейците) носят между 1-2% неандерталска ДНК, докато някои популации в Азия и Океания могат да имат допълнителни 3-5% денисовска ДНК. Става дума за автозомна (неполова) ДНК. Неандерталските Y-DNA (мъжки) и mt-DNA (женски) хаплогрупи не са оцелели до наши дни.
Тези древни групи (неандерталците и денисовците) са изчезнали като отделни популации, но тяхното генетично наследство продължава да живее в нас, като някои от техните гени дори влияят на имунната система, физиологията и адаптацията ни към различни среди. За разлика от денисовците, неандерталците са обитавали Балканите и други части на Европа, заради което съвременните европейци имат повече неандерталска ДНК, отколкото денисовска (която се среща с по-големи честоти при азиатците).
Може ли по-прецизно установяване на предци?
Да, и го правим в знак за благодарност към дарителите, които поддържат инициативата ни жива, а техните средностатистически изчисления са представителни и за цялото население:
Пояснения:
59.4% Древни балканци – Палео-балкански популации: древни гърци, дако-мизийци, траки, илири, епироти и далмати, предимно потомци на ранните неолитни земеделци.
16.1% Западни скити – Антично население на днешна Западна Украйна, често земеделци, генетично сродни със съвременните централноевропейци. Да не се бъркат с източните скити и сарматите, които имат номадски произход и по-силно изразен степен компонент.
11.3% Балти и северни славяни – Подобни на днешните литовци, латвийци, южни поляци, западни украинци и беларуси. Включват предимно степен компонент и балтийски или източен ловец-събирач от мезолита.
1.0% Земеделци от Иран – Неолитни земеделци от Загроска област, сродни с анатолийските земеделци. Често носят и генетично наследство от кавказки ловец-събирач.
3.5% Западни и централни средиземноморци – Населения от Южна Европа и части от Мароко и Северна Африка.
1.8% Южни кавказци – Вероятно арменци от различни периоди, интегрирани в балканското общество. Алтернативно може да се обясни с древни земеделци, контактували с културата Кура-Араксес в земите на днешна Армения. В някои случаи е възможно османско влияние и/или това на техни наемници.
0.5% Югоизточна Азия – Представители на монголоидната раса.
6.4% Други – Основно земеделци от Леванта, по-рядко картагенци и малтийци. Също – панонски илири и келти. Антично население от Волга, което принадлежи към угро-фините и е най-близко до съвременни народи като югозападните финландци и естонците, а в по-малка степен и с древните маджари.
Обобщение: Генетическият профил на българите показва ясно изразена принадлежност към източнобалканското население, с доминиращ компонент от древни балкански популации, допълнен от умерено присъствие на северославянски и източноевропейски (скитски) елементи. Както и другите балканци, българите имат принос от Централна Европа. Наблюдават се минимални следи от западносредиземноморски и южнокавказки групи, характерни и за други балкански населения, особено за гърците и албанците. Данните сочат дълбока генетична приемственост, проследима от времето на неолита и дори мезолита, в рамките на балканския географски ареал.
Често срещани лични черти според ДНК данните
Често срещани характеристики в докладите за дамите (и за господата дарители):
SNP rs12913832 (AA) – Над 80% вероятност да имате кафяви очи.
SNP rs12203592 (CC) – Нищожна вероятност да имате лунички, особено в зряла възраст.
SNP rs10246939 (CT) – Смята се за установено, че това е един от три гена, които позволяват на носителя му да усеща горчивия вкус на определени храни, например зеле и сурови броколи. Той позволява да се усеща горчивината и на някои напитки: кафе и тъмна бира. Вкусовият алел е С. Хората с вариант ТТ, при които отсъства алел С, са склонни да нямат вкусово сетиво за горчиви храни.
Всяка дама, която изпрати свои сурови данни, получава доклад с лесно разбираемо описание на всички открити склонности или лични характеристики според досегашното разчитане на човешкия геном от водещите световни учени. Даваме информация за научното име на гените и алелите, които носите, за да можете да правите и свои допълнителни проучвания.
Често срещаните общи генетични сегменти с древни хора
Сравняваме вашите данни с хиляди древни проби от Европа, Евразия, Анатолия (Западна Азия), Азия (централна и южна) и (северна) Африка. Те са хронологично от мезолита, неолита, халколита, бронзовата и желязната епоха, късната античност, миграционния период и средновековието. Някои проби се открояват, защото излизат особено често в резултатите, а този месец ни направиха впечатление следните:
I5769 – научното име на древната проба; в случая принадлежи на жена с митохондриална хаплогрупа H; тя е починала на възраст около 15 години
Bulgaria_IA – пробата е част от група с този общ етикет, който означава, че е от желязната епоха в България
Veliko Tarnovo, Dzhulyunitsa – точното местоположение на археологическия обект, където са намерени останките; до с. Джулюница, общ. Лясковец, обл. Велико Търново
Bulgaria – България (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-642 – приблизителната археологическа датировка на древната проба в периода 771-541 г. пр. Хр.
MJ-34 – научното име на древната проба; принадлежи на мъж с Y хаплогрупа R-Z94 R1a1a1 и митохондриална хаплогрупа W3a1; генетически той е близък с древни населения като западните скити и някои сармати и франки; най-близките до него съвременни населения са сърби, чехи, молдовци, унгарци, австрийци, румънци и словенци
Ukraine_IA_Scythian – пробата е част от група с този общ етикет, които са от желязната епоха в Скития (дн. Украйна)
Kolomak-hillfort (Kharkiv Oblast, Bohodukhiv District) – точното местоположение на археологическия обект, където са намерени останките; намира до хълма Коломак в Харковска област
Ukraine – Украйна (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-300 – приблизителна датировка на древната проба (официално е датирана в по-широкия период 386-198 г. пр. Хр.)
I10387 – научното име на древната проба; принадлежи на жена, която е починала на възраст 40-45 години; нейната митохондриална хаплогрупа е J1c+16261
Macedonia_IA– пробата е част от група, общото между които е, че са желязната епоха в Македония
Plaosnik-Ohrid – останките, от които е извлечена ДНК пробата, са намерени в археологическия резерват Плаошник в Охрид
North Macedonia – Северна Македония (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-600 – приблизителната датировка на древната проба, като по-сигурното датиране е в по-големия период 700-500 г. пр. Хр.
prs013 – научното име на древната проба; принадлежи на мъж с Y-DNA (бащина хаплогрупа) I-Y3712 I2a1b1a1a1b и митохондриална (майчина) хаплогрупа T2b3c; по гените му може да се предположи, че е имал средно бяла кожа, кестенява коса и сини очи; най-близки до него древни населения са етруските от Апенините, баларите от Сицилия (за които се смята, че имат балкански произход), както и финикийците; най-близки съвременни до него населения са сардинците, макар и на голяма генетична дистанция. Този мъж генетично е бил представител на първите европейски земеделци от Анатолия, които са колонизирали Европа чак до Ирландия, като бащината му хаплогрупа и сините очи подсказват, че е имал и генетично наследство от мезолитните ловци-събирачи
Ireland_Megalithic_contam – пробата носи този етикет, който означава, че е датирана към мегалитния праисторически период на Ирландия, а уточнението „contam“ отбелязва, че е замърсена, но не до степен да бъде неизползваема в популационната генетика
Primrose Grange (County Sligo) – точното местоположение на археологическия обект, в който са открити останките и пробата; намира се в землището на гр. Слайго в северната част на Ирландия
Ireland – Ирландия (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-3450 – приблизителната археологическа датировка на древната проба в периода 3605-3370 г. пр. Хр.
VAR021 – научното име на древната проба; извлечена е от петрозната кост; принадлежи на дете от женски пол, което е починало на възраст до 6 години; с митохондриална (майчина) хаплогрупа K1a2
Bulgaria_Varna_Chalcolithic – пробата е част от група с този общ етикет, които са от Варненския халколитен некропол, известен по света с най-старото обработено злато в света
Varna – точното местоположение на археологическия обект, където са намерени останките; намира се във Варненска област
Bulgaria – България (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-4500 – приблизителна датировка на древната проба (официално е датирана в по-широкия период 4547-4408 г. пр. Хр.)
I3579 – научното име на древната проба; принадлежи на мъж с Y-DNA (бащина хаплогрупа) E-L618 E1b1b1a1b1 и митохондриална (майчина) хаплогрупа H1e1a6; генетичният материал е извлечен от зъб; най-близките до него древни населения са някои римляни от късната античност на Испания и балканците, за което свидетелства и неговата Y-DNA, която се среща в проби от ранната желязна епоха на Капитан Андреево, България, както и при такива от същия период в Северна Македония; този човек, определен археологически като „гот“, генетически няма близост с германски или други северни населения; той е бил по-скоро представител на местното население от Пиринеите с далечни роднини на Балканите
Spain_Visigoth_Granada – пробата е част от група с този общ етикет, който означава, че всички са смятани от испанските археолози за „визиготски“; готските проби в Испания са генетически доста различни една от друга, като някои са близки до северноевропейските населения, други (като този индивид) са близки до балкански и/или други южноевропейски населения
El Castillón (Andalusia, Granada, Montefrío) – точното местоположение на археологическия обект, където са намерени останките – в землището на общ. Монтефрио, област Гранада, част от автономната област Андалусия в югоизточна Испания
Spain – Испания (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
500 – приблизителната археологическа датировка на древната проба в периода 400-600 г. сл. Хр.
I9005 – научното име на древната проба; принадлежи на жена с митохондриална хаплогрупа (mt-DNA) H
Greece_Minoan_Lassithi или Greece_Crete_HgCharalambos_EMBA – пробата е част от група с тези общи етикети, които означават, че те са от предгръцкия минойски период на остров Крит
Lasithi, Crete – точното местоположение на археологическия обект, където са намерени останките; намира се в най-източния регион Ласити на остров Крит
Greece – Гърция (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-2050 – приблизителната датировка на древната проба, като по-сигурното датиране е в по-големия период 2400-1700 г. пр. Хр.
SZK-180 – научното име на древната проба; принадлежи на мъж с Y-DNA (бащина хаплогрупа) R-BY55016 R1b1a1b2a2 и mt-DNA (митохондриална, майчина хаплогрупа) H; починал е в началото на средна възраст
Hungary_MidAvar – пробата е част от група с този общ етикет, който означава, че са от средния период на аварската власт над древна Панония, днешна Унгария; това обаче не означава, че мъжът е бил аварин; всъщност той е близък с древни населения като гърците от остров Крит и Коринт, ромеите (гърците от римската епоха), траките в източната римска империя и някои римляни от Италия; сред съвременните най-близки населения до него са съвременни гърци от Крит, континентални гърци, южни италианци, източни сицилианци, гърци и българи от Солунска област
Csongrád-Csanád County, Szeged-Kundomb – точното местоположение на археологическия обект, където са намерени останките; намира се в южна Унгария, в землището на гр. Сегед
675 – приблизителна датировка на древната проба (официално е датирана в по-широкия период 650-700 г. сл. Хр.)
Всеки, който качи сурови данни от ДНК тест, ще получи пълен списък с древните проби, с които има общи генетични сегменти. В повечето случаи списъкът включва стотици имена с основната информация (археологически обект, датировка и др.) от базите данни на популационните генетици. Такива изчерпателни списъци гарантирано ще получат и всички хора, за които няма да можем да осигурим подробен личен доклад.
Екзотични древни проби на месеца
Понякога сред резултатите на етнически българи се забелязват и рядко срещани общи генетични сегменти с проби като тези (този месец ще са две по случай половингодишния ни юбилей):
VIL011 – научното име на древната проба; принадлежи на мъж с Y хаплогрупа R-Z2118 R1b1a1b1a и митохондриална хаплогрупа K1a3a
Italy_Sardinia_IA_Punic_1 – етикетът означава, че пробата е от желязната епоха и мъжът е бил представител на пуните – етническа общност в древен Картаген
Villamar (Sardinia, South Sardinia) – точното местоположение на археологическия обект, където са намерени останките; намира се в землището на град Виламар в южна Сардиния
Italy – Италия (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-800 – приблизителна датировка на древната проба (официално е датирана в по-широкия период 818-792 г. пр. Хр.)
MX199 – научното име на древната проба; извлечена е от петрозната кост на жена с митохондриална хаплогрупа J2b1a; по нейните гени може да се предположи, че е имала бледо бяла кожа, рижа коса и кафяви очи; най-близки до нея древни населения са: сармати, някои централноевропейски келти, исландски викинги, западни скити и дори източни скити – това съответства на представата, че през ранната бронзова епоха в Европа се заселват степни скотовъди и воини от Черноморско-Каспийската степ; най-близки съвременни населения са: северни германци (15.34), централни германци (15.76), северни шведи (15.77), датчани (16.22), норвежци (16.61), западни германци (16.85) и северни нидерландци (16.93) – колкото по-малко е числото в скобите, толкова по-голяма е генетичната близост
Switzerland_EBA_2 – пробата е част от група с този общ етикет, който означава, че са от ранната бронзова епоха в Швейцария
Spreitenbach CWC – точното местоположение, където са намерени останките; намира се до Шпрайтенбах, провинция Баден на швейцарския кантон Аргау
Switzerland – Швейцария (съвременната политическа единица, на чиято територия е намерена пробата)
-2285 – датировка на древната проба, в случая 931 година след Христа е вероятната за иначе по-широк период от 2454-2147 г. пр. Хр.
Благодарим за всички, които дадоха своя принос или тепърва ще го направят!
