Admixture анализът, наричан още „моделиране“, е един от най-съществените методи в популационната генетика, когато се опитваме да разберем състава на една ДНК проба. За разлика от хаплогрупите, които разглеждат само малка част от ДНК – онази, предавана по изцяло мъжка (Y) или изцяло женска (митохондриална) линия – admixture моделирането използва автозомната ДНК, която сме наследили от всички свои предци, и по майчина, и по бащина линия, и от предците на техните предци. Затова този метод е далеч по-информативен, когато се търси произход в по-широк исторически контекст.
В личните доклади, които изготвяме в BgDNK.info за хора с принос към нашата инициатива, използваме утвърден модел, базиран на работата на Давид Весоловски („Давидски“). Неговите резултати са почти неразличими от тези на моделите, които виждаме при водещите учени в тази област. Това моделиране се опира на три общоприети основни групи от древното население на Европа: мезолитните ловци-събирачи, анатолийските неолитни земеделци и по-късните номади от степната зона, свързани с културата Ямна от бронзовата епоха.
Стандартният модел Global25 на Давидски в наше примерно графично представяне.
Тези три компонента не са етнически категории, а дълбоки исторически пластове
Всеки човек от днешна Европа – независимо дали е българин, грък, швед, французин или унгарец – носи в себе си различна пропорция от тези три източника. Те са основни и преобладаващи за всички европейци. От най-южните до най-северните, от най-източните до най-западните.
Мезолитните ловци-събирачи (WHG, Western Hunter-gatherers) са най-старият слой. Те са живели в Европа още през последната Ледена епоха – преди въвеждането на земеделието. Смятани са за хора с подвижен начин на живот, базиран на лов, риболов и събирачество. Генетично те са оставили отпечатък най-вече в популации от Централна, Северна и части от Балканска Европа. Проби като тези от „Железни врата“ по Дунав например са представителни за този компонент.
След тях идват анатолийските земеделци (известни още като EEF, Early European Farmers, ранни европейски земеделци), проникнали в Европа от Мала Азия преди около 9000 години. Те носят със себе си нова култура и начин на живот – уседналост, земеделие, отглеждане на животни. Генетично тези хора са свързани с първите земеделски култури на Балканите: Старчево, Караново, Гумелница и други. В съвременните балканци, а в по-широк план – и в други южноевропейски народи, този компонент е преобладаващ, като конкретно сред българите е над 50%, като сред отделни нашенци достига и 60%.
Третият основен компонент идва по-късно – около 3000 г. пр. Хр. – от причерноморските степи. Това са ямненците – номадски пастири, чието разселване оставя дълбок генетичен отпечатък из цяла Европа. Степният компонент е особено силен в Централна и Северна Европа, но присъства и на Балканите – макар да не е водещ сред южноевропейците.
Модел „Къде са живели предците ви преди 10,000 години“, разработен от Пьотр Капушчински (Полша) и използван за някои от нашите разширени доклади.
Когато някой вижда в своя доклад, че има например 30% степен компонент, това не значи, че е „потомък на слявяни от Прибалтика“. Просто тази част от неговия геном е най-сходна с онази, която се намира в пробите от ямненската култура. По същия начин висок дял от анатолийски компонент не означава „турски гени“. И някакъв процент от Леванта не ни прави „араби“ или „евреи“.
Всички тези проценти показват древно генетично наследство, а не етническа или национална принадлежност
Модел Eurogenes K36, представен графично от друг сайт и най-често използван за изчисление на симулирани G25 координати.
Важно е да се подчертае, че различните модели могат да дадат различна картина. Съществуват и по-фини варианти на admixture анализ – като популярните модели K36 или G25 (също на „Давидски“), които използват повече компоненти и често включват съвременни популации. Те могат да дадат повече нюанси, но също така повишават риска от погрешна интерпретация, особено ако не са придружени с подходящ контекст.
Голяма част от недоразуменията идват от това, че хората търсят лесни отговори: „Какъв съм?“ или „Откъде съм?“ Но генетиката не е лозунг и не подрежда хората в отделни кутии. Admixture моделите показват смеси – те разказват историята на миграции, контакти и сливане. Ако резултатът ви изглежда като смесица от няколко древни групи – това не е грешка. Това е реалност.
Разбира се, как точно ще се тълкува един admixture модел зависи и от подбора на сравнителни проби
Ако в сравненията присъстват само кавказки, волжски или по-източни проби, може да излезете „най-близки“ до кавказките – не защото сте потомци на кавказци, а защото липсват реални балкански и европейски алтернативи при това подвеждащо сравнение, което си позволяват например някои доморасли партизани на прабългаризма в отчаяните си опити да поддържат изкуствено умиращи теории. Затова в сериозните анализи е важно не само какви числа се получават, а с какви проби са сравнени. Една и съща ДНК проба може да изглежда „кавказка“ в един модел и „балканска“ в друг – просто защото вторият е включил по-разнообразни проби от различни региони.
Проблемите с подбора на проби се виждат ясно и в някои академични публикации, които често се цитират без критично отношение. В изследване на генетика Иняки Олалде например се прави опит да се покаже, че древните балканци – траки, илирийци и континенталните гърци – били „залети“ от славяни през късната античност. В резултат на това, албанците били 30% CEE („славяни“), гърците – 40%, а българите и сърбите – ок. 50%. Но в неговия модел бяха използвани само ограничени древни проби от южните райони. И то от твърде далечната ранна желязна епоха. Древни проби от Балканите и близки области като Панония и Молдова, които не се вписват в изводите, макар да са по-нови и по-близки до момента на „заливането“, не бяха включени в моделирането.
Вместо да признаят, че липсата на проби от Дакия, Мизия и Централните Балкани от ключови периоди като късно желязо и късна античност не позволява категорични изводи, такива автори продължават да твърдят, че е доказан значителен приток от славяни „някъде от север“ – без дори да са способни да локализират къде са живели първоначално тези „дошли“ славяни, преди да се „появят“ на Балканите. Да, в заключението на „епохалния“ си труд Олалде признава в прав текст, че не знае откъде са „дошли“ балканските славяни. Ами ако са живели в Дакия, както твърдят първоизворите, и са идентични с даките и гетите, както твърдят чужди автори като Теофилакт Симоката и собствените ни средновековни автори? – Което Олалде и другите съвременни интерпретатори на реалността не могат да отрекат. Тогава за какво „идване“ точно става дума?
Ето защо такива изводи лесно могат да бъдат използвани за съвременни историко-политически наративи
Именно затова при всяко admixture моделиране трябва да се гледа не само какво казва моделът… Трябва да се търси критично и какво липсва в него.
Eurogenes K15 (на снимката, визуализиран от друг сайт) е типичен пример за модел, който в някои случаи върши работа, но е напълно неподходящ за хора с балкански произход. Причината е, че сред 15-те референтни компонента липсва ясно обособен балкански компонент. Затова, ако човек е преобладаващо потомък на балканско население, балканският му произход ще бъде изкуствено „разпръснат“ между генетично и географски най-близките включени в модела категории – например Източно Средиземноморие, Анатолия, Източна Европа и други.
В крайна сметка, admixture анализите дори не би трябвало да работят с етнически и национални етикети. Те би трябвало да разказват една много по-дълбока, макар и може би абстрактна история – на хората преди народите да имат имена. Само по този начин няма как да бъдат употребени за политически или други егоистични цели.
В любителските анализи често се използват силно компресирани ДНК данни – например 25 числа за координати, вместо над 1 милион SNP маркера, с каквито се работи в научните изследвания. Също така тези 25 числа са базирани на сурови данни от ДНК тестове, които отразяват само малка част от пълния геном на човека. А дори моделите, базирани на над 1 милион SNP маркера, които се използват в науката, не представят самата реалност, а само нейна вероятност. Те са нищо повече от възможни модели на някаква реалност, която не е сигурна и абсолютна, а само ориентировъчна.
Затова, когато четете своя доклад в нашия или друг сайт, не търсете „чиста идентичност“ или „100-процентова генетична реалност“. Разглеждайте ги като ориентири, които сочат към възможни пластове на вашето потекло – защото именно пластовете изграждат биологичната същност на човека. А в по-широк план можем да се изкушим да видим човека и като многопластов или многочленен от различна, по-висока гледна точка, където биологичното (физическото, генетичното) е само един от компонентите…
