Археогенетиката отдавна не разчита само на кости и зъби за генетичен материал от древни индивиди. Стара ДНК се извлича и от седименти, предмети и други материали, докосвани от хората. Изследване, публикувано през юни 2026 г. в Nature Communications, добавя още един необичаен източник – самите пещерни стени и минералните кори върху тях.
Учените анализират проби от 24 пана със скално изкуство в 11 пещери в Испания и Португалия, сред които Алтамира, Малтавиезо и Ескурал. Проби са взети както от пигментирани участъци, така и от съседни повърхности без рисунки, за да се провери дали човешка ДНК може да се съхрани върху самата скала.
Човешка ДНК върху стената
Най-интересният резултат идва от пещерата Ескурал в Португалия. В пигментирана калцитна кора е открита древна човешка митохондриална ДНК с характерните изменения, по които тя се различава от съвременно замърсяване.
Диагностичните позиции сочат, че геномът е на хомо сапиенс. Така се отхвърля хипотезата да е на неандерталец. Материалът обаче е твърде оскъден за подробен анализ на произхода, а митохондриалната линия може да бъде определена само широко в рамките на хаплогрупа N.
Важно е и друго: в същата проба не е открита древна животинска ДНК. Това прави по-вероятно човешката ДНК да е попаднала върху стената чрез пряк контакт – докосване, триене или телесна течност – не чрез седимент. Иначе казано, човек може да остави генетична следа върху скалата и тя да оцелее хилядолетия.
Следи има и извън рисунките
Древна човешка ДНК е намерена и върху непигментирани участъци в Ескурал и Коварон. При някои проби тя е смесена с животинска, което допуска пренасяне чрез седимент или вода. При друга проба от Ескурал отново има човешка ДНК без животински фон, като ядрените данни сочат, че по-голямата част вероятно е от мъж.
Това прави пещерните стени потенциален архив не само на хората, които са рисували, но и на онези, които просто са преминавали през мястото.
Възможно ли е намерената ДНК да е на самия художник?
Засега това не може да се докаже. ДНК върху пигментираната кора може да е попаднала там при създаването на изображението, но може и да е оставена по друго време. Проблемът е, че няма надежден начин да се установи дали отлагането на ДНК и нанасянето на пигмента са станали едновременно.
Показателен е и опитът с куха птича кост от Алтамира, покрита отвътре с червен пигмент и вероятно използвана за издухване на боя. Открита е човешка митохондриална ДНК, но без достатъчно сигурни признаци на древност, за да бъде разграничена от по-късно замърсяване.
С други думи, на този етап няма сигурен начин да се установи дали тази ДНК е на самите древни творци. Теоретично е възможно в някои от случаите, но не може да се докаже категорично.
Нов източник за археогенетиката
Значението на изследването е ясно: към костите, зъбите, седиментите и археологическите предмети вече може да се добави и скалната повърхност.
Това е особено важно за пещери без човешки останки или без археологически пласт, който може пряко да се свърже с изображенията. Вместо да се търси кост на някогашен посетител, може да се търси микроскопичната следа, която самият той е оставил върху стената.
Количеството ДНК засега често е малко. От пигментираната проба в Ескурал не може да се изгради качествен геном, но в други проби от Коварон е получена повече ядрена ДНК, а митохондриалните линии са определени като U5a’b – линия, разпространена сред европейските ловци-събирачи.
А дали има такава древна ДНК в Магурата?
Тук неизбежно стигаме до България. Магурата е един от най-интересните пещерни комплекси на Балканите, с многобройни рисунки и дълга история на човешко присъствие. Археологическите данни показват активност още през късния плейстоцен, а самата датировка на изображенията остава спорна. Новият подход прави подобен обект очевиден кандидат за търсене на древна ДНК по стените, минералните кори и труднодостъпните галерии.
Докато другаде проверяват дали самата пещерна стена може да е запазила генетичния отпечатък на праисторически човек, тук няма кой да приложи подобен подход към Магурата. Тукашната „наука“ е твърде заета да търси (напразно) „кавказки прабългари“ и „балтославяни, уж заселили се в късната античност“, за да оправдае едно столетие на политически оцветени хипотези и шовинистични теории в полза на чужди народи. Пещерите обаче си стоят и чакат някой да зададе интересни въпроси.
Вижте още:
