През тъй нареченото „велико преселение на народите“ до Европа достигат отделни индивиди и сравнително малки групи с произход от далечни части на Азия. Археологията и археогенетиката ги определят като „ранни хуни“ и „ранни авари“, за да ги разграничат от по-късните обитатели на същите земи, които имат различен генетичен облик. При ранните хуни и ранните авари се открива значителен източноазиатски и/или сибирски компонент, докато „хуните“ и „аварите“ от по-късни периоди са предимно представители на централно-, северно-, източно- и югоизточноевропейски населения.
Дали заедно с ранните хуни и ранните авари са внесени и генетично различими азиатски коне обаче засега не е установено. Няма убедителни археогенетични данни за конска линия, която да може ясно да бъде свързана с миграции на ранни хуни или ранни авари, нито за трайно източноазиатско влияние върху европейския конски генофонд от този период.
При хората картината е по-добре документирана, но също не показва масова демографска промяна. В Карпатския басейн през хунския период се откриват отделни индивиди със североизточноазиатски или степен произход, докато огромната част от изследваното население е генетично европейско. При част от ранноаварските общности източноазиатският произход е по-силно изразен и се запазва чрез ендогамия, но и той не оставя значим траен компонент сред съвременните европейци. За конете дори такова ограничено генетично присъствие засега не е доказано.
Конете на мигрантите също изчезват в европейския фон
Донякъде е логично и може да се предположи, че степните групи са яздели собствени коне. За общества, зависими от конната мобилност, би било странно да предполагаме обратното. Но движение на животни и трайна генетична промяна са две различни неща.
Домашните коне в Европа и по-голямата част от Азия още хилядолетия по-рано вече произлизат основно от една широко разпространила се линия, известна като DOM2. Тя тръгва от западноевразийските степи около началото на II хилядолетие пр. Христа и постепенно заменя повечето по-стари местни популации. Затова през късната античност европейските и азиатските коне вече не са две напълно отделни генетични системи.
Между регионалните популации все пак има различия, особено в митохондриалните и Y-хромозомните линии. Именно затова генетиката би могла да открие силен приток от Централна или Източна Азия, ако той е бил достатъчно мащабен и е оставил потомство. Засега такъв траен отпечатък от хунската или ранноаварската епоха не е установен в Европа. Забележително е, че нещо, което се нарича „велико преселение на народи“ (и техните коне), в крайна сметка не оставя нищо значимо, камо ли велико в генома на европейското човечество и питомните му животни.
Истинската промяна идва по-късно
Много по-ясна генетична следа оставят т.нар. ориенталски коне, навлезли в европейското коневъдство през Средновековието и особено през последните няколко столетия.
Един от ранните пътища е Иберийският полуостров. След арабското завоевание от VIII век между Северна Африка и Иберия се движат хора, стоки и коне, а оформилите се там конски популации впоследствие оказват влияние и върху останалата част на Европа.
Още по-силен отпечатък оставят арабските и туркменските жребци,
системно използвани за подобряване на европейските породи. Именно тук Y-хромозомата дава особено ясна картина, защото се предава от жребец на син.
Днес огромна част от европейските породи принадлежат към сравнително младия Y-хромозомен клъстер Crown, възникнал приблизително преди 1500 години и разпространил се масово чрез предпочитането на определени бащини линии. В него се различават линии, свързани с арабски, туркменски, иберийски и северноафрикански коне.
Особено показателен е английският чистокръвен кон. Трите прочути основополагащи жребеца – Darley Arabian, Byerley Turk и Godolphin Arabian – идват от Близкия изток, а генетичните изследвания показват силно туркменско влияние върху бащините линии на породата. Оттам тези линии се разпространяват и в множество други европейски породи.
Не „велики“ нашествия, а селекцията променя конете на Европа
Парадоксът е интересен. През V–VI век в Карпатския басейн се откриват отделни хора със североизточноазиатски или смесен източноевразийски произход, но те са малцинство. В обобщена извадка от 371 индивида само 26, или около 6%, показват такъв генетичен сигнал. Огромното мнозинство е с европейски генетичен профил.
При конете дори подобно ограничено присъствие засега не е доказано. Нямаме археогенетични данни, които да показват отчетлива вълна от източноазиатски коне през мнимото „велико преселение“, още по-малко трайна промяна на европейския конски генофонд.
Може да се пишат стотици псевдоисторически изследвания и романи за „розови памиро-фергански коне“ и да се рисуват многолюдни конни народи, препускащи към Европа. Но без археогенетична следа това си остава в жанра на квазимитологичното фентъзи. Действителният, измерим източен отпечатък върху европейските коне се появява по-късно – с арабските, туркменските и другите ориенталски жребци, чиито потомци действително променят европейския конски генофонд.
Източници:
- Pablo Librado et al., “The Origins and Spread of Domestic Horses from the Western Eurasian Steppes,” Nature 598 (2021): 634–640, Nature
- Barbara Wallner et al., “The Global Spread of Oriental Horses in the Past 1,500 Years through the Lens of the Y Chromosome,” Proceedings of the National Academy of Sciences 121, no. 49 (2024): e2414408121, PubMed Central (PMC)
- Barbara Wallner et al., “The Horse Y Chromosome as an Informative Marker for Tracing Sire Lines,” Scientific Reports 9 (2019), PubMed Central (PMC)
- “Unlocking Horse Y Chromosome Diversity,” Genes 13 (2022), PubMed Central (PMC)
- Guido Alberto Gnecchi-Ruscone et al., “Ancient Genomes Reveal Trans-Eurasian Connections between the European Huns and the Xiongnu Empire,” Proceedings of the National Academy of Sciences 122 (2025): e2418485122, PubMed Central (PMC)
- Zoltán Maróti et al., “The Genetic Origin of Huns, Avars, and Conquering Hungarians,” Current Biology 32, no. 13 (2022): 2858–2870.e7, https://doi.org/10.1016/j.cub.2022.04.093.
Вижте още:
